Историческа

Публикувано от Admin НА 12 декември, 2012 НЯМЯ КОМЕНТАР

.COM 1
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Увод. Психологията като наука – стр. 5
УВОД. ПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА
1. ПРЕДМЕТ НА ПСИХОЛОГИЯТА И ПРИРОДА НА
ПСИХИЧНОТО
1.1. Психика
Предмет на науката психология е психиката, душевността. Думата произхожда от
старогръцката , психе — душа.
Психиката е оседлаване1, модулиране2 на висшата нервна дейност на индивидите от
биологичния вид човек от страна на обществените (социалните) структури. Основа на
психиката е висшата нервна дейност на индивида, неин модулатор е общественият
живот, в който се е вплело животното човек3.
Всяка структура в нашия свят може да се разглежда в два аспекта — като процес на
създаване или като резултат, нещо създадено. Като процес психиката е модулиране
на висшата нервна дейност от социалното. Този процес в исторически (филогенети-
чески) план съвпада с появата и развитието на човечеството — социогенезата, а в
индивидуален (онтогенетичен) план — с развитието на всеки човешки индивид.
Тъй като висшата нервна дейност у млекопитаещите, включително и у човека,
управлява до известна степен цялата нервна дейност, ендокринната дейност,
двигателната дейност и пр., психиката фактически е частично модулиране и на тия
дейности съобразно с условията на обществения живот.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
‘ Изразите „оседлаване“, „обяздване“ се употребяват фигуративно. Тъй както дивият жребец или мустанг, без да се
изменя биологическата му същност, бива приучен да търпи седло и юзда, да носи ездача си и да му се подчинява… така
и висшата нервна дейност на човешкия индивид, без някакво особено структурно преустройство, бива „обяздена“,
„оседлана“ — подчинена на социалните изисквания.
По-приемливо, но твърде общо, звучи „адаптация на висшата нервна дейност към социалните изисквания“. 2 Изразът „модулиране“ е взет от физиката, и по-конкретно, от радиотехниката. При радиопредаването генераторът
произвежда незатихващи електромагнитни колебания с голяма честота и еднаква амплитуда (сила). Във __________веригата от
генератора до предавателната антена се включва микрофон. При говор или пеене, в такт с изменението на звуковото
налягане се изменя съпротивлението на микрофона, а следователно — и амплитудата на електромагнитните вълни.
Графикът им се „накъдря“, модулира. Изменянето амплитудата на незатихващите колебания на радиопредавателя в
съответствие със звуковата честота се нарича модулация. Първоначалните високочестотни колебания се наричат
носещи, нискочестотните звукови вълни — модулиращи, а видоизменените електромагнитни вълни — модулирани.
Аналогията с висшата нервна Дейност като носещи колебания, социалните въздействия — като модулиращи, и
психиката — като модулирани колебания, е очевидна. 3 Съществуват и ред други определения за психиката. Вж. 5.3.
===========================================================================================
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ – 6-7
Увод. Психологията като наука
1.2. Мястото на психичното между двете основни форми на движение:
биологичната и социалната
1.2.1. Трите основни форми на движение Прието е съществуването на три основни форми
на движение, появили се последователно една след друга и една върху друга:
а. В неорганичния свят (мъртвата природа) — механични, физични и химични
(неорганични) изменения.
б. В живата природа — биологичната форма на движение (обмяна на вещества със
средата, саморегулация, възпроизводство, еволюционно изменение на видовете и пр.).
в. Обществена (социална) форма на движение — човешкото производство, групиране и
организиране на индивидите от биологичния вид човек, създаване на култура,
преобразуване на околната среда, подчиняването й на хората и т.н.
IZVORITE.COM 2
На тези три основни форми на движение съответстват три основни форми на
структуриране: литосфера, биосфера и човешка култура (ноосфера).Те са се появили
в определен ред и в определена зависимост една от друга.
Неорганичната форма на движение е базисна, най-нисша форма на движение. Тя се е
появила заедно с появата на нашия свят из неорганизираната материя. На различни места
в света тя е стигнала до различна степен на развитие и сложност (концентрация на маси и
гравитация, синтезиране на атомни ядра, температурни и електромагнитни явления,
промени в ядрените обвивки на атомите (неорганични химични процеси).
Биологичната форма на движение е започнала да се развива върху Земята в сравнително
обозримо за нас време — преди милиард години. Тя е използвала като своя база
неорганичната форма на движение и по-специално висшите процеси на химическия синтез
при случилото се благоприятно съчетание от наличие на защищаваща атмосфера, влага,
топлина, светлина и ред други условия. Има вероятност, макар и малка, органически
синтез или друг подобен синтез да се е осъществил и на още няколко планети от нашата
галактика.
Социалната форма на движение се е явила единствено на Земята и много по-късно (преди
милион години) върху базата на съществуващите вече биологична и неорганична
структура. Вероятността такава форма на движение да съществува и някъде другаде в
космоса е приблизително равна на нула.
Всяка по-висша и по-нова форма на движение отчасти разрушава своите базисни
структури. Редица получени елементи от разрушаването на базисните структури биват
използвани и вградени в новата, по-висша структура. Също така по-висшата форма на дви-
жение ползва освободените енергии от разрушените по-низши структури, за да синтезира
своите собствени структури. В тия процеси се изгражда нова, по-висша структурност
(информация), за сметка на многократно повече разрушената информация в базата. Но
такава е всякога цената на прогреса.
1.2.2. Социалната форма на движение и мястото на психиката в нея.
Биологичната форма на движение върху Земята съществува в най-различни форми и
степени на развитие — от безклетъчни вируси и планктон до 40-метрови борове и гърмящи
змии. Биологичната форма на движение в някои свои частни форми (гръбначните животни)
стига до високоорганизирани и самостоятелни индивиди с централна нервна система и
мозък, достигнали голяма сложност на взаимодействието си с външния свят.
Един от тия високо развити животински видове — маймуночове-кът, впоследствие —
човекът, организира индивидите в групи, започва да използва елементите от околната
среда (биосферата и литосфе-рата), откъсва тези елементи от естествената им среда и ги
противопоставя един на друг. Така разрушава околната среда, част от нейните елементи
използва като блага за удовлетворяване на своите потребности (което не е ново), а друга
част — за създаване на оръдия за производство (нещо ново, изменящо по специфичен на-
чин околната среда).
Средствата за производство и приучващите се да произвеждат групи от хора образуват
икономическата база на социалната структура.
Производството, трудът, изменената околна среда, организираната за производство
човешка група от своя страна въздействат обратно на биологическия индивид човек, на
неговата морфология, анатомия и главното, което ни интересува в случая, върху неговата
висша нервна дейност. При новите условия естественият подбор оставя да оцелеят тия
индивиди, които по-ефективно са се изменили, т. е. нагодили към трудова дейност. За
улесняването на това въздействие, по естествен еволюционен път върху икономическата
база се създават обществените надстройка (идеи. морал, изкуства, управленски
механизми и т. н.). Всички тия структури действат върху висшата нервна дейност и я
модулират, „оседлават“ и преустройват така, че тя да се пригоди към общественото
производство и към оформилите се във връзка с него производствени отношения между
хората. Именно това звено от Кръговрата на обществената форма на движение
представлява психиката.
IZVORITE.COM 3
Получавайки определени насочени въздействия от социалните структури, човек
продължава по-ефективно и по-спонтанно да се включва в човешката група (общност), по-
ефективно да противопоставя едни елементи от околната среда срещу други, по-
ефективно Да се труди и да преобразува околната среда. Производствената ма-
=========================================
8
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Увод. Психологията като наука
териална база на обществото се увеличава, организацията на човешката група укрепва.
Разрастват се и надстройките на обществото и все по-адекватно се нагаждат към
възможностите да въздействат на човека и главно върху неговата висша нервна дейност.
„Обяздването“ на висшата нервна дейност на човека от обществените структури,
модулирането й в синхрон с обществените изисквания продължава на все по-висока
степен. Човек се превръща във все по-ефикасно действаща производителна сила, труди
се все по-редовно.
Този повтарящ се кръгов процес (по-точно, развиващ се по спирала), съпътстван
неизбежно от човешки труд и усилия, има тенденция да се развива и ускорява безкрайно.
Но среща ограничения. Тия ограничения са: а) човешкият мозък и нервна система са изгра-
дени в биологичната форма на движение като апарат за биологично уравновесяване с
променящата се среда. Тяхната функция — висшата нервна дейност, не може да бъде
заменена с друга или коренно преустроена. Тя може само да бъде модулирана до
определени граници, б) околната среда (главно биосферата), която бива разрушавана от
човека, се отдалечава все повече от него, затруднява и усложнява неговата
преобразувателна дейност. Налага се влагането на все повече труд за това.
Тези фактори възпират експоненциалния количествен растеж на социалната форма на
движение. Тя е принудена да следва път на постепенно усъвършенстване и адаптиране
към заварените структури и форми; да се приспособява към човешката нервна дейност,
модулирането на която става все по-фино; да се приспособява и към отдръпващата се
природа, експлоатирането на която става все по-комплицирано и опосредствано и изисква
все повече и повече труд.
1.2.3. Специфика на психичното
В описания кръг от взаимодействия, представляващ социалната форма на движение,
психиката има свое определено място — „оседлаването“, модулирането на висшата
нервна дейност на индивидите от страна на обществените структури и закономерности.
Обществената форма на движение, представена преди всичко от надстройките,
преустройва конкретни биологически структури — централната нервна система, мозъка на
човека, организира по нов начин тяхното функциониране, модулира го. Изграждането на
психиката представлява тази модулация на висшата нервна дейност4.
Ако е допустимо да сравняваме сложното с простоватото, тая система от връзки можем да оприличим с гайда. Надутия
мех можем да оприличим с биологическия организъм. В началото на гайдуницата е вградена една пищялка с езиче. Тя
произвежда еднообразен дрезгав звук —това е висшата нервна дейност на човека. Върху шестте отвора на гайдуницата
играят пръстите на гайдара — това е въздействието на социалното. В резултат, еднообразният дрезгав звук (висшата
нервна дейност) бива модулиран и се получава мелодична музика — това е психиката. (прод.)
Тоя процес има за резултат превръщането на всеки човешки индивид в производителна
сила, в елемент на обществената структура. Психиката е такава модулация на висшата
неравна дейност, която превръща човека в производителна сила. Развитието на психиката
в исторически план е постепенното пригодяване на хората за включването им в
обществената форма на движение, превръщането им в основни производителни сили и
усъвършенстването им като производителни сили.
Кръговратът, представляващ обществената форма на движение, е нещо повтарящо се,
упорито въздействащо върху всеки човек. Но това не е абсолютно кръгово движение.
Почти при всеки кръг настъпват изменения. (Човешката висша нервна дейност е все по-
силно модулирана; техническото оборудване — по-съвършено; външната природна среда
IZVORITE.COM 4
— все по-изменена.) Така че с антропологическо-то и с историческото развитие се
усъвършенства и психиката на хората. Изграждането на психиката съвпада с развитието
на социалната форма на движение. И това е естествено — психиката е звено от нея.
Но независимо от това, че се развива, изменя, обогатява, психиката запазва своя характер
и своето определено място в сложното социално движение — в контакта, където
производното (социалното) оказва обратно въздействие върху своята биологична база,
превръщайки биологични елементи — висшата нервна дейност на отделните индивиди —
в свои елементи — производителни сили.
В психиката се сплитат две основни форми на движение. Всеки опит да се приложи чисто
естественонаучен или чисто социологически подход към психиката води до неизбежността
от създаването на две психологии.
Висшата нервна дейност на човека е биологическа даденост. В общата еволюция на живия
свят тя се изменя бавно и за сравнително краткия период на общественото развитие —
незначително. Това време не дава възможност за радикално анатомическо и функци-
онално преустройство на централната нервна система и мозъка. Така че единственото
възможно — модулирането на вече установената и оформена висша нервна дейност,
приспособяването й към въздействията на обществената среда — може да бъде само
един устойчив (затихващ) процес на все по-фино и адекватно приспособяване към
измененията на въздействащите агенти от страна на социалните структури. Затова пък
самите въздействащи социални структури, на първо място, обществените надстройки,
имат широки, почти неограничени възможности за количествено и качествено развитие,
–––––––––––––
4

Остави Коментар