Социална

Публикувано от Admin НА 14 декември, 2012 НЯМЯ КОМЕНТАР

Човекът —
„социално животно”
Елиът Арънсън

Калифорнийски университет, Санта Крус
и Джошуа Арънсън
Нюйоркски университет

 

 Социалната психология като наука

Когато бях в колежа, за пръв път се заинтересувах от

социалната психология, защото тя изучава едни от най-

вълнуващите страни на човешката природа: любовта, омразата,

предразсъдъците, агресивността, алтруизма, социалното влияние,

конформизма и други подобни. По това време не ме интересуваше

много как е Възникнала тази Внушителна система от знания.

Просто исках да науча това, което е известно. Чак когато

започнах да уча за магистратура. Внезапно се сетих, че мога не само

да „консумирам” тези знания, но и да ги създавам. Пред мен се разкри

цял нов свят — светът на научната социална психология. Научих се

как да задавам Важни Въпроси и да провеждам експерименти, за да

получавам отговори на тези въпроси — и по този свой малък начин

да увеличавам системата от знания, за която бях чел като

студент. Оттогава досега се занимавам жадно с тази дейност.

Прочитането на тази глава няма да ви направи учен. Намеренията

ми по отношение на вас не са толкова амбициозни, но не са по-

маловажни. Целта ми с тази глава е да Ви помогна да разширите

способността си да мислите по научен начин за нещата, които се

случват във вашия собствен социален свят. Винаги съм смятал, че е

много полезно, ако човек може да го прави. Понякога обаче това може

да е и малко обезсърчително. Ще илюстрирам твърдението си с един

Човекът – “социално животно”

пример. Преди няколко години ми попадна брой от списание „Ню

Йоркър”. В него прочетох чудесно есе от Джеймс Кунен1, което дава

богата информация за образователните програми в американските

затвори, които осигуряват знания на нивото на колежите. Кунен

пишеше с въодушевление за ефективността на програмите. По-

нататък той негодуваше, че в Конгреса са гласували тези програми да

бъдат премахнати, след като е било преценено, че са разточителни и

разглезват престъпниците.

В есето на Кунен са включени няколко истински случая на затворници,

които завършват колежанската програма, докато са в затвора, и след

като са освободени, започват да живеят и работят нормално.

Истинските случаи са описани живо и с топло чувство. Като учен обаче

аз пожелах да разбера дали има систематични данни, по които мога да

преценя общата ефективност на програмата. Да, имаше. Кунен

съобщаваше резултати от изследване, публикувано през 1991 г. от

Службата за управление на затворите в щата Ню Йорк. Установено

беше, че бивши затворници, които са „следвали” една или повече

години, докато са изтърпявали присъдата си, 4 години след

освобождаването си са извършили 20 процента по-малко повторни

престъпления от средния процент рецидивистки престъпления,

извършени от всички бивши затворници.

Това звучи доста внушително, нали? Да разгледаме по-внимателно

резултатите. Като учени трябва да зададем един основен и

изключително важен въпрос: преди да се включат в програмата,

записалите се да учат затворници приличали ли са на тези, които не

са се записали? Възможно ли е затворниците, които са се записали в

програмата за образование и са учили една година, поначало да са били

по-различни от другите, които не са се записали (например по своите

мотивации, способности, интелигентност, предишно образование,

психично здраве и други подобни)? Бързам да добавя, че това не е

просто педантична придирчивост; ако още от началото те са се

откроявали от общата маса затворници, вероятно е (или поне е

възможно), че биха извършили по-малко актове на рецидивизъм дори да

не бяха следвали образователната програма. Ако това е така, следва,

че по-ниският процент на рецидивизъм не се дължи на програмата.

Човекът – “социално животно”

Докато четях есето на Кунен, либерал-хуманистът у мен искаше да се

Възхити на резултатите от изследването; би било чудесно да има убе-

дителни доказателства, че си заслужава да се образоват затворниците.

Уби, ученият в мен надделя и остана скептичен. Следователно, ако се

гледа през очите на един учен, социалният свят може да е разочароващ.

Това обаче ни позволява да отделяме зърното от плявата, така че като

загрижени граждани ние можем да изискваме новаторските програми да

се подлагат на задълбочено изследване. По този начин с известна степен

на категоричност да се определи кои от хилядите възможни програми

заслужават да им се посвещават време, усилия и пари. Истината е, че в

повечето случаи не е трудно един експеримент да се проведе правилно,

както ще видим след малко.

Какъв е научният метод

Независимо дали се прилага във физиката, химията, биологията или

социалната психология, научният метод е най-добрият, чрез който

хората могат да утолят жаждата си за знания и разбиране. По-точно,

ние използваме научния метод в опита си да разкрием закономерните

връзки между обектите, независимо дали те са химичните съединения,

планетите, предшествениците на човешките предразсъдъци или

любовта. Наблюдението е първата стъпка на научния процес. Във

физиката простото наблюдение може да се изразява в следното: ако в

каручката на внучката ми има гумена топка и детето тегли

каручката, топката, изглежда, се търкаля към задната част на

количката. (Тя всъщност не се търкаля назад, а само така изглежда.)

Когато момиченцето спре каручката рязко, топката се изтъркулва към

предната й част. В социалната психология простото наблюдение може

да се изразява в следното: когато сервирам в ресторант, ако съм в добро

настроение и често се усмихвам на клиентите си, получавам доста по-

големи бакшиши, отколкото когато съм кисел и по-рядко се усмихвам.

Следващата стъпка е да се предположи защо това е така; тази догадка

е опитът ни да открием „закономерната връзка”, за която споменахме

Човекът – “социално животно”

по-горе. Третата стъпка е да оформим тази догадка като хипотеза,

която може да бъде проверена. Последната стъпка е да проектираме

експеримент (или поредица експерименти), който или ще потвърди,

или ще опровергае хипотезата. Ако поредицата добре замислени и до-

бре изпълнени експерименти не потвърди Въпросната хипотеза, ние се

отказваме от нея. Както моят любим физик Ричард фейнмън2 Веднъж

каза: „Няма значение колко хубава е догадката и колко умен или известен е

този, която я прави; ако експериментът не съответства на догадката,

значи догадката е погрешна. Това е Всичко!” По мое собствено мнение

това е както същността на науката, така и красотата й. В науката

няма свещени истини.

Наука и изкуство По мое мнение в нашата наука има голямо място за

изкуство. Убеден съм, че двата процеса—изкуство и наука—са различни,

но са свързани. Видният руски психолог Павел Семьонов много точно

определи разликата. Според Семьонов3 като учени ние се вглеждаме

в обкръжението си и се опитваме да организираме неизвестното по

разумен и значим начин. Като артисти ние преустройваме познатото

ни обкръжение, за да създадем нещо напълно ново. Към тази забележка

бих добавил, че за да е добър един експеримент, той трябва да

съчетава умения от тези две сфери. Като експериментатори ние

съвсем реално си служим с.похвати на изкуството, за да обогатим

науката си. Убеден съм, че това е особено вярно за експериментите в

социалната психология.

Защо това съчетаване на изкуството и науката е особено вярно в

социалната психология? Пълният отговор на този въпрос ще се оформи

в процеса на разгръщането на тази глава. Засега ще заявя само, че в соци-

алната психология не изследваме поведението на химични вещества в

епруветка или на гумени топки в каручки; ние изследваме поведението

на интелигентни, любопитни, сложни възрастни хора, които през

целия си живот живеят в социален свят. От само себе си се разбира,

че участващите в експериментите хора—също както изучаващите ги

експериментатори — имат свои собствени идеи и теории за това, ко-

ето поражда собствените им чувства и поведение, както и чувствата

Човекът – “социално животно”

и поведението на хората около тях. Това е различно от провеждането на

експерименти с химични вещества, лабораторни животни или дори с

хора, които не са в социални ситуации.

Фактът, че изследваме социално усъвършенствани човешки същества

е част от това, което прави социалната психология толкова

вълнуваща като предмет на експериментално изследване. В същото

време тази ситуация изисква и голямо изкуство, за да може експеримен-

таторът да получи валидни и достоверни резултати. В настоящата

глава ще се опитам да обясня как става това.

Остави Коментар